Положение. Това важно село на Пазарджишко се намира на 550 м надморска височина в най-хубавата част на доляната на Крива река, гдето тя напуска високите и стръмни склонове на Западните Родопи с господствуващите над селото височини Петково гумно (1078 м) и Будурска колиба (1317 м) и почти без нанесен конус навлиза в старата част на Моминоклисурския пролом. Тук Сестримо е разположено терасовидно върху двата склона на сравнително дълбоката долина на Крива река. така че на която околна височина да се застане, мъчно може да се види пялото село, особено центърът му. Впрочем източният склон на долината, който е склон на гърбището Въртежка с височина черковище "Св. Георги" (657 м), е по-стръмен и по-висок, затова там е източната — Горна махала на селото. Срещуположно по западния склон на долината, под Петково гумно, е терасовидната Чардак махала, а долу по реката, в старата и равна част на Моминоклисурския пролом — Долната махала.
Сестримо отстои от Пазарджик на 39.5 км и се свързва с него чрез шосето по Моминоклисурския пролом и през Гара Сестримо. Най-близки селища на Сестримо са Габровина, Момина клисура, Голямо Белово и Гара Сестримо - северно на 4 км.
Природни условия
Релеф и географски преглед. Землището на Сестримо се простира з старата повърхнина на Моминоклисурския пролом и главно в самите Родопи.
В Родопите от Сестримо нагоре следват страховито надвиснали скали над тясната с голям наклон долина на Крива река, в които тя пенливо бие водите си в тъкмо три водопада. Изобщо родопската част на землището на Сестримо е дълбоко нарязана от Крива река и притоците й, които текат като в каньоноподобни долини. Котловиннообразни разширения са само: Лъките - при вливането на Копривска река в Крива река, Чаира по Чаирска река и това при Станкови бараки — вливането на Хаджидадейца в Крива река. Тук в Сестримската планина изпъкват върхове над 1 500 м (Конярника — 1 565 м), а по главното било на тази планина в Родопите от Славов връх (2 306 м) до Балабакииа — върхове над 2 000 м. Между тях е седловината Самара. До към Чаира — 10 км на юг от селото, Родопите са изградени от граннтогнайс, а навътре до билото на планината — от чист гранит. Стръмният склон
Родопите над Сестримо се дължи на голям надлъжен разлом. Навътре в планината се повтарят и потретят надлъжни и напречни разседи. Старата повърхнина на Моминоклисурския пролом се състои от широката долина на Крива река под селото, на изток до р. Паловщица
от споменатото широко гърбище Въртежка и на запад до р. Войняговица от гърбището Манастира (670 м). Тук сестримското землище е изградено от повече изправени кристалинно - шистозни пластове, като към Гара Сестримо и кватернерния пролом на Марица — от мрамор, обаче особено в областта на селото те са припокрити от плиоплайстоценски материали слабо споен конгломерат, песъчливи глини, а на места и от блокаж от едри и дребни заоблени камъни от гранитогнайс и гранит, донесени от Родопите .
Хидрография. Както ще видим, появата на Сестримо и след тора животът му в миналото се дължи преди всичко на Крива река. Известно ни е, че тя е един от най-големите родопски притоци на Марица. Тя води началото си от седловината между нея и Черна Места, също от Славов връх, прави ред зигзаги из разклоненията на Родопите, поради което носи заслужено името си, приема мощни притоци: Хаджидадеица, Чаирска река, Копривска река и други, образува водопадите и като твърде пълноводна планинска река навлиза в старата Моминоклисурска повърхнина, гдето приема отляво притока си Ошляк, след което при Гара Сестримо се влива в Марица. При Сестримо тя дава 1,7 куб. м вода в секунда. В турско време е движила няколко мадана, до Балканската война — десетки дъскорезници, а след Първата световна война: 8 воденици с 18 камъка, една тепавица, четири дъскорезници и една столарска работилница. Освен това чрез вода от Крива река се напояваха летните култури и градини надолу от селото. В бъдещата Сестримска каскада Крива река ще играе голяма роля.
Във връзка с кристалинно - шистовия и гранитен състав на землището на Сестримо то е богато на извори. Западно от Гара Сестримо, на 100 м в коритото на Марица, се намират малки карстови извори.
До 1942 г. сестримци черпеха вода за пиене главно направо от Крива река, но вече правят това от извор В км в планината чрез модерен водопровод.
Истирико - географски преглед
Възникване и име. За селищата в землището на Сестримо през тракийската епоха говорят повече от 10 могили, от които 8 са в Моминоклисурската повърхнина. Но любопитно е, че Н. Гиздова, директор на Окръжния музей в Пазарджик, е открила 2—3 могили и следи от тракийско селище в Родопите, в местността Чаира, а и северно от тази местност, на изток от реката, едно тракийско укрепление, вероятно за охрана на пътя по реката.
На 1 — 1,5 км югоизточно от днешното село, на малката река Сестримка, се намира мястото на изчезнало едноименно село. От него има остатъци от градежен материал и големи делви. Тук първоначално вероятно се е намирало тракийско селище, което през Средните векове е заместено от българско село.
Изобилствуват средновековни старини, които говорят за тогавашни те обитатели на землището на Сестримо. Те са преди всичко християнски паметници. Посочват се няколко манастира, които в днешен смисъл на думата са били по - скоро черковища. Такъв е „Св. Спас" — на 200 м южно от Гара Сестримо. Друг манастир, който ще да е бил много стар и отдавна разрушен, та му се не помни името, се е намирал на 3 км северозападно от Сестримо. Днес цялата местност там се нарича Манастира Намират се стари монети. А интересно е, че напоследък там се откри една колективна находка от медни и бронзови монети от римския император Филип Арабин (244 — 249 г.). Находката се съхранява в музея в Пазарджик. Тази находка съвпада с готското нахлуване в Тракия в 250 — 251 г. Трети манастир е „Св. Петка". Той се намира на 2 км южно от селото над водопада върху непристъпна скала. Той е бил по — скоро черква — крепост. Остатъци от основи и дори стени на черквицата в днес са налице. В строежа е употребяван червен хоросан, което обстоятелство показва, че черквата е градена през ранното Средновековие.
Черковищата в землището на Сестримо са събрани югоизточно между последното и изчезналото село Сестримка, Те са: „Св. Георги'", което най — много се тачи, „Св. Тодор", „Св. Богородица", което е възобновено и на празника на 28 август става събор и на жители от околните села. и „Св. Петър". Има и оброчища: „Св. Архангел" и други.
"Прекопът". Това е един стар ров — граничен окоп на Тракия, за който споменахме в общата част на труда и на който следите днес слабо личат в ораните ниви и ливадите, гдето едва показва дълбочи на 0,5 м и ширина 2 — 3 м. Не личи да е имало насип от едната или от другата страна на рова, каквито са случаите с рововете — погранични окопи — в Добруджа или в Тракия. Намира се западно от селото между Крива река и притока й Ошляк, но е по — близо до последния, над десния стръмен склон на долината му. Започва от стръмните склонове на Родопите, именно от този на височината Петково гумно и се спира до моста на Ошляк върху шосето от гарата за Сестримо, малко преди да се влее Ошляк в Крива река. Така „Прекопът", както го наричат сестрнмци, има 2.5 км дължина и се простира в старата моминоклисурска повърхнина между Родопите и пролома на Марица.
