Положение. Момина клисура се намира в едноименния пролом на Марица — Моминоклисурския пролом, и беше най - важното селище там в миналото, докато след Освобождението се яви Гара Белово и го замести в това отношение.
Разположено е в източната част на пролома, на 4 км навътре от изхода му. Тук то е построено от двете страни на Марица, върху нейната 6 — 7 метрова тераса. Доскоро селото се ширеше само върху десния бряг на Марица, гдето терасата й е по-широка и гдето е минавал Босненският път;  след  това минава международният шосеен и по-късно железен път София — Пазарджик — Пловдив. Момина клисура е спирка на железния път.  Надморската височина на селото е 340— 350 м.
      Момина клисура отстои на 31 км от Пазарджик и се съобщава е него, както по шосейния, така и по железния път.
Най-близки села на Момина клисура са: Гара Белово, с. Голямо Белово, с. Дъбравите, гара Сестримо, с. Сестримо и с. Голак — Софийско.

Природни условия

Релеф и геоложки преглед.  Релефът    и  геоложко – петрографският строеж на повърхнината на с. Момина клисура и землището му, разпростряно и върху Родопите и върху Средна гора, са твърде разнообразни. Изхождайки от селото към височините на Родопите, както и към тези на Средна гора, релефът е стъпаловиден и красив.
    Моминоклисурският пролом на Марица, както ни е известно, е врязан през кватернера на места до 100 м дълбочина, почти изключително в кристалинни варовици мрамори. Споменатата му 6 — 7 метрова тераса, която на изток от селото към Гара Белово доста се разширява, е изградена от алувиални и делувиални материали. Върху тези материали са създадени сравнително плодородни ниви и градини. Над тази тераса се очертават тук — там други тераси ма 18 м, 50 м и 90—100 м височина. На 3,5 — 4 км на юг от пролома,  до стръмните и високи склонове на Родопите по линията Сестримо — Голямо Белово, землището на Момина клисура се простира върху хълмиста плиоплейстоценска стара част на Моминоклисурския пролом, нарязана от родопските притоци на Марица. Тук изпъкват плоските височини, като Кръстът, Орляк, Раковишко бърдо и др. с височина около 470 м. Тази стара част на пролома в основата си е изградена от кристалинни шисти (гнайси, амфиболошисти и др.), тук — там от плиоценски пясъчни пластове, които дори са денивелирани, и е припокрита от кватернерни едри и дребни делувиални и алувиални материали. Върху нея се простират нивите, ливадите и градините на селото.

         Все на юг землището на Момина клисура се покачва по високия склон и по височините навътре в Западните Родопи, които достигат 1200 — 1500 м височина. Самите стръмни склонове, дължащи се на познатия ни разсед или разлом и надхлъзнатини по северния ръб на Родопите, се състоят от кристалинни шистови пластове. Навътре в планината следват гранитогнайси и по - навътре — чист гранит. В тази част на землището на Момина клисура се намират най - хубавите гори па селото, главно букови и иглолистни.

       В Средна гора, на север от пролома, именно над стръмния и гол склон, землището на селото се състои от ред заоблени височини. Равно боре (861 м), Влаина могила (902 м) и др., които влизат в състава на Мутовица планина. Всички са изградени главно от мрамор, затова повече са сухи и голи и дават начало на къси суходолия. Почти отвесният склон, северно от гара Сестримо, е характерен с карстовите си дупки и пещерата „Маркова дупка", унищожена вече от съседната каменоломна за чакъл. Върху този район на землището на Момина клисура се простират по - бедни ниви, пасища и оредели гори.

       Хидрография. Най-голямото водно богатство на с. Момина клисура е М а р и ц а. Тя тук лятно време лесно се минава, а зимно и пролетно време — само при брод. При голямо наводнение Марица изпълва дълбокото си корито, по не може да залее и наводни 6 — 7 метровата тераса и селото. Тя не можа да направи това и при най - голямото си наводнение от столетия насам — на 7 септември 1957 г. В миналото на Марица имаше две воденици, от които едната е с осем камъка; сега е останала само едната. Освен това водната сила на Марица се използува и за движение на една дъскорезница. Реката се използува още за поене на добитъка и за разливане, а доскоро — и за вода за пиене. Левите притоци на Марица са бедни на вода — повече сухи дерета. Обаче десните, извиращи от северните склонове на Родопите, са доста богати на вода и служат за напояване на ливади и градини. Те са: Паловщица, Мартинец и Раковишката река. Последната е най-голяма и доскоро движеше една тепавица.

         Както ни е известно, над Момина клисура ще мине водносиловият път „Сестримска каскада", гдето ще има една ВЕЦ на тази каскада.
Тъй като близката околност на селото е изградена от варовикови скали, тя е бедна на извори, с изключение на 3 — 4, които са малки и не могат да задоволят нуждите на селото от вода за пиене. Правени са опити да се изкопаят кладенци, като е достигната дълбочина 30 м, но без да се получи вода. Ето защо вода за пиене се черпеше главно от Марица. Обаче от  1931 г. насам селото се снабдява с хубава вода за пиене чрез модерен водопровод от Родопите, хваната на 9 км от селото в местността Яловарника.

 

Историко - географски преглед

       Възникване и име. Относно старите поселищни отношения на с. Момина клисура и землището му трябва да започнем още с предисторически селища. В споменатата бивша пещера срещу гара Сестримо над Марица е имало селище от неолитната епоха
       За поселищните отношения през трако - римската епоха разполага ме с малко данни. Досега не са открити ясни следи от тракийски селища, от каквито не ще да е било съвсем лишено землището на с. Момина клисура. За тракийски поселения, макар ненапълно определено, говорят една могила югозападно от селото до р. Паловщица. вадените големи делви в местността Манастира —  5 км северозападно от селото и намираните монети от трако - римската епоха. Старините от българската средновековна епоха вече са изобилни. На първо място трябва да споменем развалините на Градището — крепост, построена северно над селото и Марица върху конусообразна стръмна височина. Тя е изучена още от П. Мутафчиев (1915, с. 80— 81). Състояла се е от околовръстна стена 70 см дебела, вътре в която е имало сгради. Вероятно крепостта е имала и наблюдателна кула. Вадени са от крепостта големи делви и са открити кюнци за снабдяване с вода от съседната височина Свирчовец. Градежът на крепостта е от недялани камъни, но с хоросан, смесен с чукани керемиди. Не ще съмнение, че тази крепост е служела за охрана на Моминоклисурския път, който така добре е наблюдаван от нейната кула на далечно разстояние в една и друга посока. Обаче тази крепост ще е служила за защита и на селището на мястото на днешното с. Момина клисура, чието население при нападения от неприятел е прибягвало за спасение в нея. Това селище ще е било необходимо за обслужване на важния път. И че то не е било друго, а с. Момина клисура — това се вижда от един много ясен документ. Ст. Захариев ни предава един надпис на мраморен отломък, вграден в старата черква „Св. Георги" на с. Момина клисура. Този надпис посочва, че черквата е свършена в 1355 г. във времето на цар Александър Михаил (иска да каже Иван Александър). Ст. Захариев ни предава и друг надпис над черковните врата, гдето се посочва, че същата черква е поправена в  1606 г. от няколко ктитори от с. Момина клисура. Тази черква се намирала на южния край на селото. Тя била разрушена в 1868 г. и бива построена нова — днешната, по-голяма, в северната част на селото.
       Напълно ясно е, че село Момина клисура е средновековно българско селище, без да знаем кога точно е възникнало. Разбира се, ясно е и това, че селото не е възникнало в турско време като дервентджийско село, а по — рано като такова, макар че — както ще видим по - нататък  и в турско време да е изпълнявало също дервентджийска служба. Подобно селище са били Габровските ханове в западното начало на прохода, но Момина клисура е било по -важното проходно (дервентджийско) селище.