Положение.Мененкьово е разположено на левия бряг на Марица на 3 км след като последната напусне Моминоклисурския пролом и навлезе в Тракийската низина. Тук е мястото, гдето започват каналите на Марица за напояване. На запад от селото се издига към с. Дъбравите в Средна гора — в Мутовица планина — височината Соколова могила (470 и.) Надморската височина на Мененкьово е 270 м. През селото минава пътят Ветрен — Аканджиево — Гара Белово. Разстоянието от Мененкьово до Пазарджик е 25 км по международното шосе през Гара Белово.
Съседни села на Мененкьово са: Аканджиево. Дъбравите, Гара Белово, Малко Белово и гр. Септември.

Природни условия

      Релеф и геоложки преглед. Селото и по-голямата част от землището му е в началото на хлътналата по разседа равнина на Марина, в която последната си е изработила широко, постоянно меняващо се легло, изпълнено от съвременни речни пясъци и чакъли. Платформата на самото село. състоящо се от делувиалнп и алувиални материали, е с около един метър по-високо от заливната тераса, затова Марица при наводнение не може да я залива. Южно от Марица низината е изградена също от речни наноси. Средногорският разселен стръмен склон над селото е изграден в южната си половина от мрамор (тук е бившата мраморна фабрика срещу Гара Белово), а северната половина от кристалинни шисти. По този склон са изработени къси суходолия. които завършват с незначителни напоени конуси. Мраморната фабрика пропадна, защото мраморът, поради голям тектоничен натиск, е напукан на малки късове и производството му не е рентабилно, затова материалите му се употребяват за мраморни мозайки от ТПК на Гара Белово.

      Хидрография. Необикновено е водното богатство на Мененкьово. Освен Марица, която тук вече е значителна река и само лятно време лесно се минава, селото и землището му разполагат с два канала (Чанкърски и Страженски) и две вади. Всички се ловят чрез бентове на 1 км над селото и се намират наляво от Марица, като едни заобикалят, а други минават през селото. На тях имаше осем воденици, две тепавици и един дарак, от които днес съществува само една воденица. Днес тези канали и води служат само за напояване на земеделските култури. И надясно от Марица има едни второстепенен канал също само за напояване на земеделските култури.
Из околността на селото се намират малки изворчета. От тях един. 1 200 м на запад от селото, в брега па Марина и контакта между мра морите и тяхната подложка от кристалипни шисти, беше по-голям и се проектираше да му се вземе водата за чешми в селото, обаче изчезнал вследствие пукане на скалите над него с динамит. Доскоро жителите на Мененкьово пиеха вода от кладенци, които са около 30 в цялото село. Но от 1948 г. селото добива вода за пиене чрез модерен водопровод от карстовия извор „Студена вода" под Малко Белово, който има дебит 15 литра в секунда.

Историко-географски  преглед

     Възникване и име. Поради липса па документи възникването и миналото на днешното село Мененкьово е забулено в тайна. Благоприятната му природа показва, че тук е имало селище още от древно време В землището на селото, главно п западната висока част, се намират пръснати пет тракийски могили, от които една е разкопана и са намерени череп, едри кости и дялани камъни; намират се навсякъде и големи делви. Интересно е, че е намерен югозападно от селото в полите на Средногорския склон в м, Крайчинец един надпис на жертвеник — оброчен дар, който е имал статуя отгоре. Надписът гласи: „Митра теон, Алкипиадес, евхаристон, анетеке", което значи: „На майката на боговете Алкипиад благодарност въздигна (постави)", вероятно това е първият паметник - жертвеник на майката на боговете в Тракия от II—Ш в. след н. е.

      Всички тия находки говорят за наличността на тракийско селище. Може би то се е намирало югозападно до днешното село в м. Юрта. А може би тук е имало и българско село през средновековната епоха, за което до известна степен подсказват черковищата наблизо: „Георгеви черкви" — на 1.5 км югозападно от днешното село и пак „Георгеви черкви" — на 300 м източно от първите, както и оброчищата все на запад от днешното село: „Св. Марко", „Богородични черкви", „Св. Костадин", „Николови черкви", пак „Св. Марко" и „Илиови черкви". Вероятно някои от тези оброчища датуват от турската епоха.
Средновековното българско село ще да е изчезнало по време на турското завоевание. Днешното село е възникнало в турско време, не кога? Името му показва, че то е във връзка с турска дума „мент" — яз, бент. Но откога са тия „ментове"? Дали още от XV в., когато е въведена оризовата култура и е трябвало да се създаде напоителна система — не е известно. В списъка па едрите овцевъдци в Пазарджишката каза от 1576 г. Мененкьово липсва. Обаче в турския документ от 1633 г. с име Манандлъ е казано, че има 70 къщи българи (Р. Стойков. 1963). Не знаем дали е имало турско село. Имаме сведения само за турски чифлици, защото плодородната земя на Мененкьово не останала незабелязана от турските феодали. Тези чифлици са от по - късна епоха — най — рано от XVII в.: имало е и кули при тях. Една кула с чифлик, подобно на Сарамбейската кула, се намирала на един км разстояние североизточно от селото. Нейните основи личат и днес. Към средата на миналия век владетел на кулата и чифлика бил някои си „арапин" Ферад. Там имало и една воденица, която се наричала „арапска воденица". Десетина години преди Освобождението воденицата и целият имот бил купен от гърка Димитър Карниоти в Пазарджик, след това от братя Соколови от Виноградец.
       Източно от селото, недалеч от Марица, се намирала друга кула. При нея имало също чифлик. Обаче както кулата, така и чифликът отдавна са изчезнали, затова не се помнят владетелите им.
    

      Южно до селото, по смътен спомен, се посочва място на трета кула. при която не е имало чифлик. Може да се предполага, че тази кула е служила за охрана на бентовете па Марица и на пътя в началото на Моминоклисурския пролом.