Положение. Това село се намира на 1 км северно над Моминоклисурския пролом на Марица и на 2 км от Гара Белово. Разположено е на 400 м надморска височина върху една малка седловина на Мутовица планина.
        Никакъв голям път не минава през Дъбравите. Свързва се чрез хубаво шосе само с Гара Белово и с Момина клисура, което отстои на 4 км.  А Пазарджик е на 29 км, с който се съобщава чрез международното шосе и железния път през Моминоклисурския пролом. Освен Гара Белово и с. Момина клисура други близки села на Дъбравите са Мененкьово и Аканджиево.

Природни условия

      Релеф и геоложки преглед. Седловината на с. Дъбравите изпъква, като заравненост между височините: на изток Соколова могила (460 м) и на северозапад Байрака (600 м), която води към Равно боре (861 м) и други височини по рида на Мутовица планина. Тази заравненост (левантийска възраст) е наклонена главно към север. Изградена е на юг от мрамор, който в западна посока към м. Айдучка касапница минава в доломит, а точно от средата на селото на север — от кристалинни шисти.
        В хидрографско отношение вън от Марица в землището има малко потоци, които са съвсем сухи на юг по терена на мрамора. Вода за пиене се черпи от кладенци главно на север в по-влажния терен на кристалинните шисти. Също и от два извора от 1947 г. насам. В бъдеше Дъбравите ще се водоснабдява от Сестримската каскада.

Историко - географски преглед

     Възникване и име. Както обяснихме при разглеждане на с. Момина клисура. Дъбравите е ново село, което се явило като махала при кошари за добитък през размирната кърджалийска епоха в началото на XIX в. Но докато образувалите се тогава махали другаде, напр. тази в м. Методин в землището на Момина клисура, след усмиряването населението на махалите се прибирало отново в селото и махалите изчезвали, махалата Дъбравите се запазила и постоянно расла. Причината за това явление е, че широкото равнище на Дъбравите е твърде сгодно за селище и прибира постоянно изселниците от сгъстеното на малка площ с. Момина клисура.

      Името Дъбравите произлиза от това. че там е имало дъбови горички, които се наричат „дъбрави". Следователно нарицателното име става собствено.
Развитие и днешно състояние. Население. При преселването на моминоклисурци в Дъбравите е имало случаи, когато цяла махала се преселва, както е било напр. с Гушльова махала в долния край на Момина клисура. По-голяма е била вълната на преселването по време на строежа на железния път в 1888 г, заради когото в Момина клисура много къщи били разрушени.
Ясно е. че населението на Дъбравите произхожда от Момина клисура. По-главните родове, от които то се състои, са: Смърдльови, Пипонкьови, Бонджолови, Зарови. Загорските, Соколови, Бучови, Гушльови. Близнакови и др. В състава на населението на Дъбравите влизат и малко преселници от 50 - 60 години насам — единични семейства от Ветрен, Мухово, Неврокопско и др. А е станало и изселване, също на единични семейства, напр. в с. Габровица и главно на Гара Белово.
До 1900 г. с. Дъбравите е било тясно свързано с Момина клисура и населението му е било броено заедно с това на последното. В 1900 г. самостоятелното село Дъбравите има 457 жители, в 1910 — 613, 1920 — 757, 1934 - 1 121, 1946 1 226 и 1956 г. - 1219 жители. Обаче в 1965 г. те твърде много намаляват на 970 души - около 220 къщи.

     По отношение на стопанския живот с. Дъбравите в миналото и днес не се отличава от Момина клисура. В това отношение през последно време то е най-тясно свързано със съседната Гара Белово То влиза в ДЗС с център Гара Белово. Най-близките местности на Дъбравите са: Смилево градище и Вучата могила на границата с Аканджиевско, Радова нива, Асарец, Айдучката касапница, Соколова могила и Алкабунар, Белусете и Мраморната кариера, гдето са и лозята на селото.
      

        Също така и по отношение на духовната култура няма разлика между Дъбравите и Момина клисура. То има вече самостоятелно учиище, което е основно. Но за задоволяване на културните си нужди, напр. посещение на кино, отиват в Гара Белово. В Дъбравите се основа читалище в 1938 г., наречено по-късно на името на легендарния партизанин „Чапай" (Александър Ив. Пипонков), на което се изгради подходяща сграда в 1964 г.
В антифашистката борба 1941 — 1944 г. селото е дало 3 партизани, от които 2 са убити, и 3 политзатворници. На Чапай е издигнат паметник в 1959 г.
По тип и облик Дъбравите се отличава с доста разредени къщи (по-големи дворове и по-широки улици) върху заравнената си широка площ. А като ново село Дъбравите се отличава с многобройни нови, изградени от тухли на етаж и половина къщи, повече от тия на съседното село Аканджиево и дори на Момина клисура. Изобщо бившото село от кошари е направило голям напредък в благоустройствено отношение. Дъбравите има фелдшерски здравен участък.