Село Голямо Белово – Алабашка поляна -
Интересен преход за туристите е пътят, по който са преминали основоположниците на българския туризъм Алеко Константинов и Иван Вазов.
От Белово с градския автобус се отива до с. Голямо Белово. След като се рагледат забележителностите на селото и къщата, в която са отседнали Иван Вазов и Щастливеца, се тръгва по трасето на стария друм, изкачващ се по склона на родопския рид Алабак. В миналото това е била най – пряката връзка от София до Чепино. След като се изкачи „хълбокът на планината”, както се изразява Иван Вазов, през местностите Валога и Зло усое, по добре очертаната пътека за около 30 мин се достига малкото било под вр. Спасовица. Дотук може да се дойде и от Белово по пътя следващ долината на р. Московица. От старинния манастир, покрай едва забележимото връхче Глога, и извежда до чешмата Кюнците. Преходът дотук е около 3,20 ч. от чешмата покрай паметната плоча на партизанския лагер „Папрат бивак” за още 20 мин се достига до Алабашка поляна. От нея може да се отиде до с. Драгиново и Велинград. Този маршрут е предизвикал възхищението на двамата безсмъртни творци на българската литература, които, преминавайки през тези места, са ни оставили забележителни художествени творения. Иван Вазов е написал „В недрата на Родопите”, а Алеко – „През марта в Чепино”. Тези два пътеписа и днес вълнуват с неповторимото описание на родопския пейзаж. Достигайки билото на Алабак, Вазов не без възторг пише за „празничнната феерия”, открила се пред него.
От Алабашка поляна се разкрива чудесна панорама към централната част на Родопите. В далечината се вижда Каркария, Пашино бърдо, Голяма Сюткя... Прелестна панорама, неповторимо пресъздадена от двамата големи родолюбци.
Белово – вр. Милеви скали (4 ч) -
От Белово до вр. Милеви скали може да се отиде по описания вече маршрут за Алабашка поляна, от която се слиза на билния път, идващ от Велинград. По него на изток се достигат х. Милеви скали и върхът, който е маркиран от величествения паметник в чест на загиналите партизани от отряд „Ангел Кънчев” и бригада „Чепинец” в навечерието на 9 септември 1944 г., когато на това място се води ожесточено сражение с фашистката войска и полицията.
По – лек е проходът през с. Семчиново, до което има редовен автобусен превоз. Селото е благоустроено с добре уредена търговска мрежа. Разположено е в северните склонове на рида Алабак върху огромен наносен конус. В околностите му има 38 тракийски могили и следи от 4 стари селища. Накои историци го оприличават по значение със средновековния Баткун, тъй като градищата и историческите паметници говорят за укрепено селище, охраняващо пътя от Тракийската низина през Алабак за Чепино и Разлог.
Тръгва се от селото по шосето, прокарано по дефилето на Дервишка река. Речната клисура е изключително красива, един от малкото прелестни кътове в тази част на Алабак. За около 2 часа (8 км) пътят извежда на обзорния връх Милеви скали. В подножието му е построена голяма туристическа хижа с 96 легла. Челото на върха е скалисто, със стръмни южни склонове, които се спускат към долината на Чепинската река. Хубав е изгледът към чепинското корито, Каркария и Баташка планина. На 4 септември 1944 г. в сражение с врага в района на вр. Милеви скали геройски загиват 12 народни синове, между които и командирът на Трета въстаническа оперативна зона Методи Шатаров (Бай Панайот).
Хижа Милеви скали е модерна триетажна постройка. Стаите са с по 2, 3 и 4 легла и 2 общи спални с по 10 легла. Има санитарни възли и бани на етажите. Уреден е музей на партизанското движение в този край. На разположение на туристите са ски – влек и хубави плацове за пързаляне.
По границата между рила и Родопите (27 км) (Белово – седл. Юндола) -
От Белово за високопланинския курорт Юндола води асфалтирано шосе, което е прокарано по долината на р. Яденица. Клисурата е тясна и красива, с малко долинно разширение при м. Долен Юндол, където има сгради на горското стопанство и магазин. Вляво от пътя е почивната станция на ОбНС – Пазарджик.
Разтоянието от Белово е 27 км и ако се върви пеша, трябва да се знае, че преходът е тежък и уморителен. Пътят преминава през с. Голямо Белово, върви срещу течението на реката, която тук е моделирала чудесен пролом със склонове, обрасли с габър, здравец, бук, дъб, дрян, леска, смърч, бор и др.
Седл. Юндола е заета от планинско пасище, обградено околовръст от хубави иглолистни гори. Кръстовище е на пътните артерии от Белово, Велинград и курортното градче „Дружба”. Това важно средищно местоположение е дало възможност още преди 9 септември 1944 г. тук да възникне курорт от национално значение. Голямо значение за отдиха на трудовите хора тази местност придобива през годините на народната власт, когато се изградиха много почивни станции, частни вили и заведения за обществено хранене. Климатът е среднопланински с прохладно и влажно лято. Снежната покривка се задържа около 4 – 5 месеца и създава отлични условия за ски – спорт.
Тук се намира х. Юндола, която се състои от 3 сгради от общо 73 места в стаи с по 2, 3, 4 и повече легла. Има етажни санитарни възли. Отоплява се с твърдо гориво. Има ресторант и бюфет. Електрифицирана е, водоснабдена е и е включена в радиотелевизионната мрежа на БТС. Стопанисва се от тур. д-во „Юндола” – Велинград.
От м. Долен Юндол, долинно разширение при вливането на Юндолската река в Яденица, по каменния път може да се отиде до националната база по ски – ориентиране „Христо Смирненски” в м. Куртово. Преходът е около 2 ч. Пътят следи течението на реката.
Сградата на националната база по ски – ориентиране се издига край пътя за спортното градче „Дружба”. В нея има 70 места за спане в стаи с по 2, 3 и 4 легла, 2 зали с по 40 места и етажни санитарни възли с бани. Монтирано е централно парно отопление. Посетителите и могат да ползват добре уредените ресторант, бюфет и дискотека.
За любителите на ски – спорта работи ски – влек. Снежната покривка дава възможност за организирането и провеждането на републикански и международни състезания. Сградата, която се стопанисва от тур. д-во „Юндола”, е предоставена за подготовка на националния ни отбор по ски ориентиране.
Куртовските поляни са особено привлекателни през лятото. Близките околоности изобилстват с лековити билки, малини, боровинки, ягоди, гъби.
Белово – гр. Костенец (20 км) -
Белово и Костенец са две селища, които винаги са поддържали оживени стопански връзки. И двата града са изходна база за обхождане на Рила. От Белово за Костенец има редовен автобусен превоз и железопътна връзка, което значително улеснява придвижването на туристие.
Като градско селище Костенец е образувано през 1964 г., когато се обединяват гара Костенец и селата Момин проход и Момина баня. От Боровец градът отстои на 27 км и с него има редовна автобусна по хубаво асфалтирано шосе през Долна баня. Известен е с лековитите си минерални бани. На 9 км от Костенец в подножието на Рила се намира курортът „Георги Димитров”. Край него са най – ниското рилско езеро и високият 12 м Костенецки водопад. Тук идват десетки хиляди туристи от Пловдив, Пазарджик, София и други краища на страната.
Костенец е крупен промишлен център с развита химическа и целулозно – хартиена промишленост. В него е изграден и единственият в България завод за кибрит.
Беловският край е един от най – причудливите кътове на Пазарджишко. Със своето богато историческо минало, многобройни археологически паметници и исторически места, свързани с борбата за народна свобода, с разгърнатото социалистическо строителство и с чудесните си зони за краткотраен отдих той е притегателен център за хиляди туристи от цялата страна. За многобройните гости се създават добри условия за нощуване и обслужване. А докосне ли се човек до старините на с. Голямо Белово, до Левке и Базиликата, до Дъбравите и Чапаеви коти, той се завръща по тези места, за да открие нещо ново.
Белово – Габровишка скала (5 ч) -
Този маршрут е комбиниран с автобусен и жп превоз. Автобусите тръгват от автогарата в Белово, а тези, които ползват влак, могат да слязат на жп спирка „Бойка”, около която се е развило част от с. Габровица. Малко по на югозапад, в долинното разширение на р. Габровица, се намира с. Габровица. То отстои на 13 км от Белово и е скътано в северното подножие на Рила. В околностите му има следи от древни поселища. Издигат се десетина тракийски могили. Възникването му вероятно е свързано с обслужването на пътните кервани, които са преминавали през пролома. Населението му се е занимавало с дърбодобив и животновъдство. За духовното му развитие говори фактът, че през 1858 г. тук е била построена църква, а още преди освобождението от османско иго е имало училище. Габровчани вземат дейно участие в борбата против фашизма и капитализма. То е дало 29 партизани и 29 политзатворници. Селото е електрифицирано и водоснабдено.
Околностите му предлагат интересни места за летуване. Изходен пункт е за посещение на Арамлийски камък – скалист връх в Белмекенския дял на Рила, и вр. Шпаньовица, през който преминава пътека от с. Сестримо за седл. Помочена поляна и вр. Коларов.
За Габровишката скала се тръгва срещу течението на р. Габровица. Преминава се през м. Лаоборе, а след това през м. Камилата и се стига до водослива на дерето, което се спуска от Соватя. Оттам се тръгва вляво и след около 400 м пред погледа се откриват зъберите на скалата. Тя е обградна с гъста гора и е съпаловидно оформена. На една от терасите има огромна ниша, в която са намирали приют народните борци. На 1 септември 1944 г. партизани от отряд „Ангел Кънчев” провеждат акция в с. Габровица и на жп спирката, след което се завързва ожесточено сражение при Габровишката скала. Същия ден след жестоки изтезания са разстреляни Ангел Палийски и Георги Гьонков, членове на РМС.
ЖП спирката носи името на народната героиня Ламбрина Костадинова (Бойка).
Ламбрина Иванова Костадинова е родена в с. Габровица на 21 ноември 1926 г. Израства в бедно селско семейство. Дружи с прогресивни младежи и намира своето достойно място в редовете на борческия РМС. През лятото на 1944 г. тя става партизанка и взема участие в много сражения и акции. Със своята доброта и сърдечност, с отзивчивостта си към болките на другите тя бързо спечелва обичта и уважението на своите бойни другари. След победата на 9 септември 1944 г. като доброволка тя се включва в VI Търновски пехотен полк и заминава за фронта. В едно от сраженията при Страцин Ламбрина Костадинова пада прониазна от вражески куршум, за да остане вечно жива в сърцата на своите бойни другари и на населението от родното и село. В знак на признателност до входа на жп спирката е поставен барелеф с образа на героинята.
