начало » Белово » История

Градът на писателя Крум Велков, на поета димитър Методиев и на прославения партизански командир Александър Пипонков (Чапай), развял в Белово победоностното знаме на Деветосептемврийската социалистическа револция, на пръв поглед с нищо не привлича туристите. Но това е само привидно. През него преминава железният път от София за Свиленград, който е най – пряката връзка между Средна Европа и Азия. Белово е и важно шосейно средище. През него преминаватт пътища за София, Банско, Велинград, Разлог и Благоевград. Прокарването на железопътната линия предопределя и неговото бъдеще. Първаночално то е било временно селище за работниците на барон Хриш, който е добивал в този край дървен материал за строежа на железния път. Във връзка с това непрекъснато възниквали складове и ханове и от околните села, и от по – далечните краища на България заприиждали заселници. Първата къща е построена през 1884 г. От хаджи Кузо Хаджиангелов. Неговият пример е последван и от много голямобеловци, които поради бързото разрастване на индустрията около железопътната гара намират тук отлични условия за поминък.

   Макар и само с едновековна истирия, Белово е град с богато революционно и историческо минало. Удобното местоположение не е убегнало от погледа на древните обитатели и в този край те създавали свои подселища. Свидетелство за това е откритата и в последствие разрушена куполна тракийска гробница, която се е намирала на 1 км от кв. “Благой Захариев”. Учените траколози предполагат, че е строена през V в. пр . н . е. Изградена е била от дялани камъни, които се издигали в купол с диаметър 5,30 м. За съжаление времето не е пощадило този ценен исторически паметник. Следи от цивилизован живот по теи места има още от най – дълбока древност. Беловското землище е обитавано от тракийското племе беси, от чието рударство и от светилищата им археолозите непрекъснаъо намират следи. Запазени са останките на повече от десет крепости. Особен интерес представляват руините на древния трако-византийски град Левке. Той е разположен на 5 км западно от гр. Белово. В неговите черти се намират развалините на катедрална епископска църква, която представлява един от редките образци на раннохристиянската архитектура, и то от нейната Тракийска школа. Не по – малък  интерес предизвиква и българската средновековна крепост Раковица, чиито обитатели са оказали решителна съпротива срещу османските нашественици.

   Беловският край е дал видни представители на българското национално възраждане. Първият началник на железопътната гара в Белово е бил Тодор Каблещков, един от ръководителите на Априлското възтание през 1876 г.

   Възтанието е един от светлите мигове от историята на белово, защото именно тук проличава решимостта на възтанниците да громят с всички  средства устоите на Османската империя.

   След западането на железодобиването и железообработването Беловкисят край става център на дърводобив и дървообработване. Това е важна предпоставка тук да се формира един от първите отряди на работническата класа в България. Пропагандата на идеи на марксизма започва през 1895 г., а през 1906 г. Е учредена партийната организация на БРСДП (т. с.). Пак тук столарските работници организират стачка срещу безжалостната им експлоатация.  В този край работят видни дейци на комунистическата партия като Владо Георгиев, Вальо Копринков, Коста Петров, Йордан Гандов, Благой Захариев, Симеон Кавракиров, Никола Гавраилов, Петко Напетов, Трайчо Костов, Никола Пенев, Владимир Седлоев, Крум велков и Петър Пергелов. През периода 1930 – 1936 г.  В Белово работи нелегалната печатница №1 на ЦК на БКП, в която участват Крум Велков, Петър Пергелов и Димитър Карамилев.

   Населението на този борчески край взема дейно участие в първото в света антифашистко възтание през септември 1923 г. И във въоръжената борба против капитализма и фашизма (1941 – 1944 г.), когато загиват 70 свидни синове и дъщери. От Беловския район в партизанската борба участват 60 души, сред които е и Александър Пипонков (Чапай), превърнал се в национален символ на антифашистката борба.