начало » Белово » География

Географите геоморфолози след  дългогодишни спорове сложиха черта на препирните си и утвърдиха мнението, че р.Яденица е естествена граница между Рила и Родопите. При водослива и с р.Марица е разположен гр.Белово – може би единственото селище в България, което се простира върху части от три планини. Възникнало при изхода на прохода Момина клисура, там където се събират сколоновете на Рила, Родопите и Еледжик, това китно градче е удобна изходна база за изледи из дербите на Орфеевото царство, “великата рилска пустиня” и бунтовното Средногорие. То отстои на 27км западно от Пазарджик и на 92 км източно от София, на 60 км от Пловдив и на 70 км от Банско.

     Районът на Белово се отличава с интересна природно-климатична, геоложка и геоморфоложка характеристика. На югозапад се издигат склоновете на Североизточна Рила, която се свързва с Родопите посредством седл. Юндола. Високите върхове се извисяват рязко над околната равнина. Те са значително заострени и спускащите се от тях склонове имат големи наклони. Тук се издигат Славов връх, Балабаница, Армлия, Пополица, Конярникът, Барица, Анатемия, Варниците, Коритата, Сотата, Орляк, Било, Св.Тодор, Кръста и др. Източно от долината на р.Яденица се простира билото на родопския рид Алабак, който се отличава със своята заобленост и умерени наклони. Тук се очертават върховете Кувикъл, Св.Спас, Книжева ливада, Сливата, Св.Петка и др. Северно от Марица се издигат сколоновете на средногорския дял Еледжик, очертани от билото на възвишението Джамтепе – Влайна могила – Сапункьовец. Тук по – забележителни върхове са Соколова могила, Знамето, Чапаеви коти, Влайна могила и др.

     Друга характерна особеност са дълбоки вкопаните долини на Марица и Яденица и на техните притоци. Ясно са изразени речните тераси, заоблените била на спускащите се от височините рътлини, които на места са силно ерозирани. Моминоклисурският пролом на р.Марица, който се простира между Горнотракийската низина и Костенецката котловина по протежение на 16 км, както и клисурата на Яденица в района на с.Голямо Белово се отличават със стръмните, на места трудно проходими сколонове. Строежът на земната кора не се отличава съществено от другите планински части. Тук може да се проследи огромният батолит от палеозойския Рило-Родопски (южно-български) гранит, който се разклонява в района на Соарев връх, Чавдар, Коритата, Ковчезите и Арамлийски камък. Срещат се гнайски, шисти, варовици, мрамори, доломит, глини и др. Ясно са изразени и карстовите терени.

     Районът на Белово спада към преходноконтиненталната климатична област, която тук се отличава с чувствително мек климат. Теренът над 1000 м н.в. се отнася към севернородопския нископланински климатичен район, а над него се простира среднопланинската част на планинския климатичен район. Над 2000 м н.в. теренът принадлежи към високопланинската част на планинския климатичен район. Западната част е преходна, носеща белезите на умереноконтиненталната климатична подобласт. На всеки 200 м над морското равнище средната годиншна температура се понижава с 1-1,20С, което е характерно особено за Рила и Родопите. Средните минимални температури се движат между  -160С и –220С.Абсолютната минимална температура е –260С, а абсолютната максимална температура е 36,90С. Проявяват се ранните и късните пролетни слани. Тук зимата е сравнително мека със средна януарска температура 1,10С. Есента е по – топла от пролетта. През годината се наблюдават 227 слънчеви дни, 18 с мъгла и 27 с валежи от сняг. Количеството на валежите нараства с увеличаването на надмоската височина. Най – изобилни и по – високи от средните в страната са в Рила и Родопите. За нископланинския климатиччен район максимумът на валежите е през пролетта. Сезонната им сума в планинския климатичен район е силно изравнена. За севернородопския климатичен район среднта дата на първата снежна покривка е 1 декември, а последната – 20 март. В среднопланинската част първата трайна снежна покривка се образува на 20 ноември и се задържа до 20 май. Относителната влажност на въздуха се движи от 55 до 80 %. Най – висока е през пролетта, а най – ниска през юли. Наличието на високопланински масиви внася съществени изменения и създава значително разнообразие на климата.  Дълбокото врязване на реките, които имат разклонени долини със стесняване в най – долната им част, способстват за продължително задържане на студените въздушни течения, поради което често пъти се образуват мъгли.

     Почвите не се различават от тези в останалата част на Родопите, Рила и Средна гора. Те са предимно кяфяви горски, като на места покрай реките и по речните тераси са ливадно-алувиални.

     Разтителността е представена от бял и черен бор, смърч, ела, бяла мура, бук, габър, зимен и космат дъб, благун, зер, явор, сребролистна и едролистна липа, келяв габър, мъждрян и др. От храстовите, полухрастовите и тревните видове тук са намерили добри условия за развитие смрикаат, шипката, леската, млечката, светликата, различните папрати, зановецът, здравецът, лудото биле, риганът, лайката, подбелът и още стотици други.

     Природните условия благоприятстват развитието на куротрно-туристическо дело, енергетиката, дърводобива, дървообработването, целулозно-хартиената промишленост и селското стопанство. Тук са развити овощарството и лозарството, животновъдството. През последните десетилетия особено интензивно се залесяват опороените места. Огромни усилия се полагат за възтановяване на природната среда, която е нарушена при изграждането на каскада “Белмекен – Сестримо”