начало » Белово » Съвременен Oблик

„По три и половина чаа паровозът изпищя, пълнейки с ек Момина клисура, и спря при Беловската станция. Понеже колата не намерих за Белово (Голямо белово – б.а.), предадох вещите си на два хлапака и тръгнах подир тях. Веднага се озовах в един планински дол, из който шумеше Яденица. Тая река, която се излива в Марица при станцията, иде от вътрешността на Родопите, минувайки през най – гористите местности, главната област на експлоатация на лексове от баронхиршовия трион. Гелеми върби и дъбове покрай бреговете хвърлят дебелата си сянка въз бистрите пенисти вълни. От двете страни се издигат рътове, покрити с нисък габрак; те вървят успоредно на юг, по – зелени и по – високи, и опират в главната верига на Родипите, цяла облечена с гори, която красиво откроява набраздените си върхове в лазурното поле.” Така бе  видял Белово Иван Вазов, чародеецът на българският език и един от родоначалниците на туризма в нашата страна, когато бе слязъл на Беловската станция и се бе оправил на поход из Орфеевото царство, за да ни остави неповторимия пътепис „В недрата на Родопите”. Проницателният поглед на туриста и сега открива същата природна картина. Няма ги само голеимите върби и дъбове и бистрите пенести вълни на Яденица. Част от водите и са впрегнати в юздите на каскада „Белмекен – Сестримо”, а беловци отдавна са изсекли дебелите дъбове и стволести върби. Променила се е и станцията. Хановете вече са неколкохиляден градс модерна промишленост, слънчеви жилищни квартали, балнеосанаториум, училища и детски градини. Градът е център на селищна система и изходна база за летуване в тази част на родината.

   Беловската селищна система обединява територията на гр. Белово и селата Голямо Белово, Момина клисура, Дъбравите, Мененкьово, Сестримо и Габровица, които са свързани с хубави асфалтирани шосета. В селищната система функционират две железопътни гари – Белово, която води началото си от 1873 г., и Сестримо, и три железопътни спирки – „Благой Захариев” (Малко Белово), „Момина клисура” и „Бойка”. Удобните транспортни връзки дават възможност да се излетува през всички сезони на годината. Всички селища в района в културно и икономическо отношение гравират към Белово и заедно с общинския център се обособяват като самостоятелен икономически и географски микрорайон в Пазарджишкия край.

   Като град Белово (5260 жители) е обособен през 1969 г., когато към него бе присъединено с. Малко Белово (сега кв. „Благой Захариев”). Оттогава градът бележи още по – възходящ път на развитие. Расте в източна и западна посока, като постепенно ще се слее  с кв. „Благой Захариев”. Оформя се новият градски център, изгражда се голям жилищен комплекс, извиси фасада и новата сграда на ЕСПУ „Ал.Пипонков (Чапай)”.

   Икономическият облик на града и общината се определя от силно развитата промишленост. Още в началото на века тук е създадена книжната фабрика „Сампа”, която след 9 септември 1944г. прерасна в мощно предприятие за малограмажни хартии „Димитър Благоев”. По – късно са създадени дървообработващият завод „Чавдар”, предприятието за железопътна импрегнация, рудникът за млян доломит и бяла мозайка, предприятието за услуги, хлебозаводът, автобазата, шивашкият цех, базата за ремонт на хидроенергийно оборудване и др.

   Тук е седалището на аграрно – промишления комплекс, който е специализиран в отглеждането на зеленчукови, овощни и фуражни култури, в лозарството и животновъдството. Успешно се развива и курортно – туристическото дело. През VI, VII и VIII петилетка особено силно развитие получи енергетиката. В долината на Крива река беше изграден  първият етап на Водносиловата каскада „Белмекен – Сестримо”, а понастоящем усилено се строи ПАВЕЦ „Чаира”.

   В непосредствена близост до гарата, на ул. „Освобождение” 62, се намира туристическата спалня „Белмекен”, която е масивна триетажна постройка с 46 места, разположени в стаи с по 1, 2, 3 и повече легла. Отопляват се с електричесто. Има етажни санитарни възли и помещение за хранене, добре благоустроен двор. Стопаниства се от тур. д-во „Алабак”. Отворена е целогодишно.

   Белово разполага с добре уредена търговска мрежа. Има голям универсален магазин с ресторант, закусвалня и сладкарница, магазини за домашни потреби, книжарници, представителен магазин на предприятието за малограмажна хартия „Димитър Благоев” и др. Недалеч от гарата се намират народното читалище, партийният дом, аптеката. Тук е и седалището на горското стопанство, което се грижи за стопанисването на горите в района.